Българка

Питай ме от где
Имам тънък и строен стан.
И две звезди вместо очи
Как са огрели мойто лице.

Питай ме защо
Тъй е волно мойто сърце.
И докога и докога
От мойта хубост ще си огрян.

Птиците млъкват щом запея
Слушат стихнали моя глас.
Слънцето в облак чер се крие
Щом изляза на двори аз.

Този тънък стан
Взела съм от горска ела.
Черната нощ и две звезди –
Моите тъмни очи.

Всичките птици ще надпея
С мойта песен и моя смях.
Моята хубост ще огрее
Както слънцето таз земя.