Една от целите на сайта ми е да дава примери за манипулация на общественото мнение, които са разбираеми за всички. Който иска да се задълбочи, нека чете Чомски, например книгата „Необходими илюзии“. Тук аз ще дам поредният прост пример, който макар и не особено съществен е показателен за това как новините се изкривяват и преиначават.

Изкривяване на фактите

Отдавна почти не гледам телевизия. Дразни ме с пошлостта, предубедеността, сервилниченето и посредствеността си. Но от време на време гледам новинарските емисии. Снощи гледах вечерната емисия на Нова телевизия. Представиха изследване на „Алфа рисърч“ за съдбата на паметниците в София. В един момент на екрана се появява кадъра от Фигура 1, а говорителят обяви „Спорен е и въпросът за бъдещето на паметника на съветската армия.“ След което продължи коментар на Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч” - „Противоречието се крепи на два основни стълба. От една страна са хора, които не оценяват положително факта на изградения вече паметник, но смятат, че той не бива да се променя. 17 на сто смятат, че това е паметник на окупатори” (1). Мисля, че не е необходимо зрителя да е висшист за да забележи пълното разминаване между кадъра на Фигура 1 и коментарът към него. Спор за бъдещето на паметника на Съветската армия няма – 66% от анкетираните желаят да остане в този си вид и дори да не се преименува, тъй като преименуването му също е възможен избор в анкетата, който са направили едва 16% от анкетираните. Журналистката Надя Хамдан и Боряна Димитрова смятат обаче да обърнат внимание единствено на 17% от анкетираните, които искат демонтиране на паметника. Това е опит за съществено изместване на вниманието на зрителя от категоричният отговор, който софиянци са дали на въпроса „Според вас каква трябва да бъде съдбата на Паметника на съветската армия?“.

Пълна презентация на изследването може да бъде намерена на сайта на агенция „Алфа рисърч“ (2). Там може да се намери и отговора на друг въпрос „Бихте ли казали какво е вашето отношение към Паметника на съветската армия?“ при което 51% от софиянци отговарят „Изцяло положително, отдава почит на армия-герой“, 30% се колебаят и едва същите 17% смятат, че е паметник на армия-завоевателка – Фигура 2. Пита се откъде идва заключението, че „От една страна са хора, които не оценяват положително факта на изградения вече паметник, но смятат, че той не бива да се променя.“ Коментарът на Димитрова създава впечатлението, че има две страни, които и двете не одобряват паметника, но едната иска той да остане, а другата – да се демонтира. Като се погледне Фигура 2, която не беше показана по Нова телевизия, но със сигурност е известна на Боряна Димитрова, се вижда че 51% имат изцяло положително отношение към паметника на Съветската армия. Следователно, ако анкетата очертава „два основни стълба“, то единият от тях, и то най-мощният е на онези, които одобряват паметника. Боряна Димитрова и вероятно редакторите на Нова телевизия са решили да пренебрегнат този „стълб“ и да ни убеждават, че има други два – 30-те % които не одобряват паметника, но не искат да се събаря и 17-те % които искат да бъде разрушен – Фигура 2. Манипулацията е очевидна.

В заключението на презентацията на анкетата се казва (2) „Най-оспорваният през последните години паметник–този на Съветската армия се разглежда от мнозинството столичани като паметник на хора, дали живота си във войната срещу фашизма, и по-малко, като паметник на армия, която е допринесла за установяването на комунистическия режим. Поради това основните предпочитания са за неговото запазване или разширяването на символиката – паметник на жертвите във Втората световна война.“.

Да, паметникът действително е най-оспорваният и съществения резултат от допитването е, че това е работа на малка активна групичка (включително хулигани, които рисуваха по паметника и платени активисти, като Асен Генов), която не среща някаква особена поддръжка и не изразява мнението на гражданите, както би претендирала въпросната групичка.
Съотношенията „по-малко“ и „повече“ в заключението на презентацията също са леко манипулативни. Разликата между 66 и 17 и 51 и 17% е доста съществена. Точната формулировка на изводът трябва да бъде, че паметника се разглежда от мнозинството столичани като паметник на хора, дали живота си във войната срещу фашизма или още по-точно – като паметник на армия-герой. Същото се отнася и за съотношението на желаещите паметника да се преименува. В изводите запазването без преименуване и преименуването са представени равнопоставено, докато реалното съотношение е 66% да не се преименува срещу едва 16% да се преименува.

Източник на антируската истерия

Анкетата нееднозначно показва, че софиянци желаят да запазят паметника на Съветската армия в този му вид, а „Алфа рисърч“ и Нова телевизия очевидно правят доста превратно тълкуване целящо да измести очевидния извод. Пита се защо това се прави. Отговора е прост – политкоректност. Западната пропаганда отдавна е размила границите между СССР и Русия и в България можете да срещнете хора, които смятат, че двете са едно и също въпреки фундаменталната разлика между тях. Това е част от систематично култивираното от Запада политическо и икономическо невежество. Следователно, позицията срешу съветския паметник директно се транслира в политкоректна в момента позиция срещу Русия. Антируската истерия у нас беше подхваната от президента Плевнелиев. Но Плевнелиев няма капацитета нито да състави позиция, нито да схване същността и целите на внушената му позиция. Той е пионка на която други дърпат конците. Кои са тези хора?

В анкетата има и разбивка по симпатии на анкетираните към политическите партии. И каква изненада – най-много противници (51%) на паметника на Съветската армия има сред симпатизантите на Реформаторския блок – партията най-тясно обвързана с финансираните от запад мозъчни тръстове. Това очертава и позициите, от които идва атаката към паметника – от чужбина и по-точно от САЩ. Акцията срещу паметника чудесно се вписва в подетата от Запада тенденция да се потъпква антифашистката символика и да се реабилитират фашизма и нацизма. Това е естествено развитие, тъй като, както отдавна писах, капитализма, фашизма, расизма, сексизма и нацизма имат обща (не)етична основа .

Като потвърждение на казаното за кампанийния характер на истеричния антирусизъм и неговия американски произход идва и новината за авторството на скандалната „Визия 2020“ на Министерство на отбраната, в която Русия се определя като заплаха за националната ни сигурност. Оказа се, че тя е писана от Министерство на външните работи, като са включени текстове писани лично от външния министър в служебното правителство Даниел Митов (3). Нека видим биографията на Даниел Митов от най-достоверен източник – интернет сайта на президентството (4). Там четем „Участва в програмите за обмен „Маршал“ на Marshall Memorial Fund (German Marshall Fund of the US).“ German Marshall Fund of the US е американска фондация от висок ранг, която е спонсор на огромен брой мозъчни тръстове включително в България. За нея вече съм писал по друг свързан с мозъчните тръстове повод. По нататък научаваме че Митов „Специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на Нов български университет.“ и „През 2002 г. работи в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа, като част от екипа на Българското училище за политика“. Нов български университет и особено неговото „Училище за политика“ са отново бастиони на спонсорирани от запад НПО. За Училището за политика и връзките му с мрежата от мозъчни тръстове и фондации, включително "German Marshall Fund" също съм писал по друг повод. Очевидно Даниел Митов е изпечен соросоид и кадър на мрежата от мозъчни тръстове и неправителствени организации. Това обаче не е всичко най-интересното предстои. Четем „От есента на 2010 г. [Даниел Митов] работи за Националния демократически институт (НДИ) на САЩ първоначално в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Като официален представител на НДИ, работи в Брюксел, в Либия, в Демократична Република Конго, Украйна, Йемен, Тунис и други.“ Колко сходно с биографията един предишен военен и после външен министър в правителството на ГЕРБ – Николай Младенов, който също в бил в ирак и също е работил за НДИ. Националния демократически институт на САЩ също е американска топ фондация, чийто дейности се преплитат с тези на американските тайни служби. С други думи, Митов, както и Младенов, е не просто соросоид, а соросоид, който с немалка вероятност е действащ сътрудник на ЦРУ. Вече не е толкова учудващо, че антируските постановки във „Визия 2020“ произлизат от него. Освен това, те носят типичните черти на американската политическа психопатология – собствените зловредни методики, деяния и цели (постановката за хибридната война водена от Русия срещу нас) се приписват огледално на набелязаната жертва, в случая Русия – поведение за което вече съм писал и което се наблюдава в американската политика поне от времето на СССР и беше грубо демонстрирано с тезата за „димящото дуло“, употребена като част от оправданието да се нападне Ирак през 2003 година.

Антируската кампания у нас чудесно се вписва в антируската политика на САЩ, която се активизира след преврата в Украйна тази зима. САЩ са предприели тотална офанзива срещу Русия и точно в нейните рамки попада и свалянето на правителството на Орешарски от тримата американски сенатори, които посетиха България. Очевидно, момента на смяната на правителството и хората в служебното правителство са подбрани съобразно на целите на американската външна политика.

Заключение

Стигаме до извода, че анализаторите на „Алфа-рисърч“, са отразили анкетата пристрастно и манипулативно, което не се вписва в добрите социологически практики. Нова телевизия се присъединява към манипулацията за да се създава мнението, че съдбата на паметника на Съветската армия е спорна или че трябва да се преименува, а всъщност анкетата показва обратното - че голямото мнозинство от анкетираните софиянци искат паметника да си остане в този вид и с това име. Така ковем новини, каквито не съществуват. Затова не гледам телевизия. Разбира се, можеше да се подходи и по-грубо, като се фалшифицират самите резултати от анкетата. Тогава действително щяхме да приличаме на Украйна.
Съществено е да се отбележи също, че изкривяването на резултата от анкетата е политкоректно и следва тенденцията на конфронтация с Русия оформена от президента и служебното правителство през последните седмици. Но иначе сме за свобода на словото … Истинският източник на антируската истерия, разпалила се у нас напоследък, обаче са Съединените щати. Антирусизмът пристига у нас по обичайния път – по каналите на мрежата от соросоидни мозъчни тръстове и индоктринираните от тях евроамерикански еничари, като служебния външен министър. В момента българската външна политика е подчинена на имперските амбиции на САЩ.

Кихано
15 октомври 2014